Как грешка в превода създаде заблудата, че езикът има вкусови зони

май 31st, 2016 § 0 comments

език

Чували ли сте, че езикът има вкусови зони, които отговарят за усещането на специфични вкусове? Вероятно да и не сте единствени. За тази заблуда трябва да благодарите на Едуин Дж. Боринг.

Да се направи карта на вкусовите зони е почти невъзможно, въпреки твърденията, които се намират в учебниците. Езикът е сложен орган, покрит с най-различни вкусови рецептори и способен да усеща разнообразни вкусове – просто някои вкусови рецептори липсват в определени зони.

Откъде идва тази заблуда? Статия от The New York Times твърди, че картата на вкусовите зони е била начертана и публикувана за първи път през 1942 г. от Едуин Дж. Боринг, психолог от Харвард.

Неговата карта оформила 4 вкусови зони, съотв. за сладко, намираща се на върха на езика, за солено и кисело по средата, за горчиво в основата на езика, но не се споменава за петата зона – „умами”, вкус, който се описва като „месен”, горе-долу какъвто е вкусът на натриевия глутамат. Доскоро повечето западни източници споменават само първите четири вкуса; в последно време широко (но не всеобщо) е възприет и вкусът „умами”.

език, езици, карта

Смята се, че тази грешка се дължи на факта, че Боринг е взел данни от доклад от 1901 г. на германския учен Давид П. Хених, който също не успял да открие вкуса „умами”.

За разлика от Боринг Хених представил своя доклад с графика, която била изключително неясна за учените тогава, тъй като изглеждало, че оформя зони по езика, в които се усещат различни вкусове. В действителност той се опитал да покаже, че някои зони за малко по-чувствителни към определени вкусове от други, но не и че усещат само тези вкусове, което е от съществено значение.

Четиридесет години по-късно Боринг взел грешно разчетената информация и я илюстрирал с карта на езика. Тази карта не включва вкуса „умами” и дори и да предположим, че е вярна, не е пълна. Благодарение на нея обществото добило представата, че езикът е разделен на отделни зони, които усещат различните вкусове. Години наред тази представа е била налагана, макар много учени да са изразявали съмнения и дори да са доказвали многократно, че езикът не е разделен на зони.

Все още има какво да учим за вкуса, но учени са доказали, че вкусовите рецептори могат да долавят различни вкусове и че някои просто са по-чувствителни към определени вкусове от други. Всички вкусови рецептори работят заедно, което изравнява влиянието от това, че някоя зона усеща повече сладко, а друга солено.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>